Чрез хронологичната рамка в Пътната карта все пак закриваме мощности още до 2026 година. Обещанията остават на хартия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Чрез хронологичната рамка в пътната карта, която Министерски съвет приема, все пак закриваме мощности още до 2026 година.
Отпадналите години преди 2030 г. в териториалния план, които закриваха редица мощности, са само привидни.
В териториалните планове за справедлив преход се цитира пътната карта още на стр. 2 като ясен базисен документ, която към момента на изпращането на териториалните планове в Брюксел все още не е утвърдена и готова в крайния си вариант.
Седмица по-късно става ясно, че точно в пътната карта се фиксира намаляването на мощности по години, както следва:
1. До 2026 година трябва да останат 2900 МВ разполагаеми маневрени и базови мощности
2. До 2030 година – 1600 МВ разполагаеми мощности на въглища
3. До 2035 година – едва до 1000 МВ мощности на въглища и то в случай на криза
2038 година е година, служеща единствено за обещания пред енергетиците. 80% от въглищните мощности ще бъдат закрити още до 2030 година. Останалите минимални базови такива– до 2035 ще се ползват само в случай на извънредна криза. Да се разбира, че ще работят евентуално.
Ангажиментите, подписани между синдикати, Народното събрание и премиера Денков се обезсилват от ангажиментите, които поемаме пред Европа.
Миньорите и енергетиците остават излъгани. Регионите остават без възможност и план за справедлив преход.
Каквото и да ни говорят - в един или друг документ желанието и ангажиментът за ликвидиране на въглищната енергетика на правителството преди 2030 година остава. По – високите цени за потребителите и кризата с тока вече чукат на вратата зловещо. Неизбежни са.
В сценариите, които КЕП разглежда за енергиен преход ясно се вижда, че България е в сложна ситуация и в преходния период е необходимо наличие на базови мощности преди затваряне на въглищната енергетика и преход към нискоемисионни такива. Нова ядрена мощност е предвидена едва след 2035 г в същата пътна карта, когато се преустановява и подкрепата за газовите мощности.
Енергийната сигурност на България е застрашена още с първите ангажименти през 2026 година. С това се застрашава не само нашата националната сигурност, но и тази на Европа.
За баланс на системата вече дори не става въпрос. Ще внасяме скъпо, ако има от къде.
Ще живеем невъзможно.
Ако пътната карта за климатична неутралност, както и всички други придружаващи документи не бъдат съобразени с ангажиментите в споразумението се отнема алтернативата за запазване на енергетиката.
